За подсъзнанието,съзнанието и свръхсъзнанието.
                               Будни ли сме,или бълнуваме?



Може ли някой със сигурност да знае кога спи и кога е буден?Може ли някой да бъде сигурен в кое време живее- в миналото,в сегашното,или в бъдеще време.Защо проспиваме около една трета от живота си,та дори и повече,а в същото време се учудваме на някои,че не могат да заспят.
 Какво представлява съня и какво ни дава будноста?Бил ли е някой напълно буден в живота си,спомня ли си поне миг от живота си за който би могъл да каже-"Аз бях напълно буден в този момен и се слях със сътворението,бях част от него и видах кой съм и какво правя."
Може би по-често вече се появяват такива мигове в живота на хората,защото подсъзнанието реагира на съзнанието и то иска да се преоткрие в свръхсъзнанието.Какво представлява тази триизмерна същност на нашето същество.Искаме да бъдем будни,а в същност спиме,без да осъзнаваме какво става с нас самите.Повечето хора си мислят,че мисълта е огромната енергия от която имаме нужда и не  оставят съществото им да се изяви,а то е разделено и прави всичко възможно да се обедини.
Умът,който притежаваме е само един мъничък ум,който е само една десета в сравнение с умът на подсъзнанието,което работи неуморно тогава,когато ние заспиваме. Свръхсъзнанието е безкрайноста и до него можем само да се докоснем,за да усетим безсмъртието на цялото. Само едно такова докосване ни прави съпричастни към него и ни дава крилете на безсмъртната птица,която е свила гнездото си в подсъзнанието,което поддържа огъня в тялото ни,за да се осъществява тази единност на нашето същество,за да можем да го осмислим само с една десета от него,като наш ум,което ни въвежда в десетичната система на живота,наречен космос на съществуванието.
 Подсъзнанието се грижи да потребноста на единната система на организъма на живота.То се грижи за удовлетворяването на твоето същество.При него няма съждения,няма желания,няма съмнения.То е цялостно,защото целта му е една и то е живота.
 Смисъла принадлежи на съзнателният ум на нашата възможност едно на десет да откриваме,или да приемаме,да търсим,или да съществуваме.
Желанията се оформят от съзнанието на човека,те не са продукт на подсъзнанието,а на действащият ум да задоволи капризите си,да осъществи егото си, да променя,да се налага,да властва,да капризничи,да разрушава и да се преоткрива.Това е материалистичният ум,нека да не забравяме,че той е само една десета от работещият ум на тялото ни,а човекът се ограничава само с него,като не допуска в тази една десета част от енергията на ума да се влее съзнателната енергия на подсъзнанието,което е един неизчерпаем источник на мъдрост и познание.
Подсъзнанието не познава богатството,не познава власта,не познава величието,то работи естествено и неуморно за да поддържа живота.То е недокоснато от обществото,от политиката,то е единствено чисто и неподправено.
Животните не притежават съзнателен ум,те не контролират и не манипулират подсъзнанието,те не са раздвоени като хората.
Подсъзнанието има право,защото притежава мъдроста на вековете.Съществувал си милиони животи и твоят опит от тях е именно тук.Как да се ползваш от него,когато материалният ум е взел превес и ти не чуваш собствената си природа.Затова умират хората,те отричат своето минало,своят принос към природата на естествените неща.Работят само за благото на външният свят и накрая естественно е да го оставят.Дали биха си взели нещо от него в свръхсъзнанието и дали са успяли да отворят път на онова същество,което е единсвенно живо и реално,но човекът го е отхвърлил от себе си и си мисли,че той е най-важният.Човекът ли мисли,или само неговото его?
Човекът мисли единственно,когато свързва трите същности на съществото си.В другите моменти човекът спи и сънува.
Егото е нужно,за да се реализира човека,но ако той не е цялостен за каква реализация става дума.Мислим си,че сме свободни,а в същност накрая виждаме,че сме били роби на нечии чужди интереси.За нас нищо не е останало.Как бихме усетили свръхсъзнанието,или то само ще ни изгори от високият си волтаж,ако не сме канализирали връзката на нашето същество с подсъзнанието,което е нашият господ спасител.
Ето и подредбата: Господ /подсъзнанието/ - човека /съзнанието/ и Бог /свръхсъзнанието/.
Човекът притежава една десета от господната сила,тази,която е най-съществена за самият него,за да отвори вратата на своя спасител,защото Бог /свръхсъзнанието/иде,за да прочисти авгиевите обори и да провери,дали човекът е облечен със сила,или е гол и самозабравил се.
Мъдроста на природата е в теб,човече,тя е твоят господ спасител и твоето същество е самият ТОЙ.Ти изкривяваш смисъла на жертвата му,на подчинението му,на разпъването му,на любовта му и се мислиш за собственник на своето тяло с което си дошъл да реализираш връзката си с първопричината на живота.Търсиш Бога/свръхсъзнанието/но как можеш да го почустваш,когато сърцето ти се пази от деветте части на твоя ум. Те са ти дадени да ги осъществиш,да ги оживиш,да ги преведеш в свръжсъзнанието,да свържеш Господа своего с Бога единния.
Колко гол и невзрачен би бил и най-богатия измежду нас,ако не е открил тези истини,колко нищожен и безсмислен би бил съня ни,който ни е давал силата на почивката,за да ни направи отново дейни на следващият ден с единственното право да осъществим единноста на съществото,което живее в нас и ще пребъдва и след нас, но може би в него няма да има и спомен от богатият властвик на своето време,ако той не е отдал от своята енергия за осъществяването на тази единност.
Господ е реалност,той съществува в нашето подсъзнание,човекът се доказва,а Бог е безкрайност.
Каква е твоята роля,човече?Ти трябва да свържеш реалноста с безкрайноста и тогава можеш да имаш нужната будност,нужният миг да почустваш своята цялост.

Разсъждения върху книгите на ОШО