Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2010 08:57 - Слънцето на любовта
Автор: kiarasoto Категория: Изкуство   
Прочетен: 1836 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 17.02.2010 19:36


 

 

  СЛЪНЦЕТО НА ЛЮБОВТА

 

 

Някога, някога, толкова някога, колкото неизброими лета живеели само черното и бялото. Може би, защото нямало нищо друго те започнали да се привличат един към друг. И тогава станало нещо странно. Едно малко  късче от черното се отделило от цялото и попаднало в бялото. То се почуствало като господар и се завъртяло така силно, че повлякло след себе си бялото, което пък от своя страна така силно потреперило, че откъснало от себе си парченце и то полетяло в бездната на черното. Тогава се случило онова, което никога до сега не беше се случвало. Пространството се променило и придобило форма. Сякаш два кръга, две сили се въртели омагьосано един с друг и образували трети, който пулсирал и трептял по неознаваем начин. Нещо ново се зараждало и започнало да се опознава. Кръгът не бил нито черен, нито бял, той станал сребрист. Колкото по силно се въртял, толкова по сияен ставал. И тогава се появила ЛЮБОВТА.

 -Толкова е прекрасно всичко!-  казала си ТЯ. –Иска ми се да се видя от далече! Как ли изглеждам?

- За да се видиш трябва да се отделиш –казал другия.- Ти можеш да летиш, ти можеш всичко, ще можеш  да видиш и красотата си.

- Ще ми  помогнеш ли да полетя?- казала ЛЮБОВТА, като пчуствала слабоста си.

- Аз също имам сила, възползвай се от мен и опознай красотата.

Тъй и станало. От сребристото кълбо излетяла златна нишка и полетяла в далечното пространство. Колко е летяла, колко далеко я е отпратила силата никой не знае, но когато вече се уморила   тя отворила окото си и разбрала, че не вижда нищо друго освен светлина. Толкова силна и златна била тя, че ЛЮБОВТА се почуствала сляпа. Не минало много време и усетила  самота. Тогава се свила навътре в себе си, за да си припомни коя е и от къде идва. Тогава чула песента на сърцето. Само то познавало както светлината, така и тъмнината, както бялото, така и черното. Думите се леели, златни звънчета звъняли, златни струни пеели, златни песни редели.

„Роди се златна мома, красива, ненагледна. Косите и от звезди, очите и двери вселенски. Никой не я е поглеждал, никой не я е почуствал. Сила живее в нея, непобедима, незнайна, песен се пее за нея най-чудна и омайна.

През девет небета в десето, родила се мисъл в сърцето на чудната златна девица, наречена ЛЮБОВ, хубавица. Потърсила тя огледало и силата и дало да полети като птица, в простора таз светла искрица. Така немогла да познае домът си от черно и бяло, които сърца размениха и в танц те живота стъкмиха. Обрекоха своята сила в една златна нишка най-мила, която да пази сърцето- Феникс птицата на небето.

 

Почуствала сърцето си ЛЮБОВТА. Отворила окото си и се видяла като огнена птица. Разтворила крилата си и започнала своя небесен танц.

 Какво ли е видяла ЛЮБОВТА? Какво ли вижда Слънцето? Не се ли това най-красивото нещо във Вселената? Не се ли нарича това-ПРИРОДА, не се ли нарича ЖИВОТ, а всичко това не е ли ЛЮБОВ?

ОТВОРИ СЪРЦЕТО СИ ЗА ПЕСЕНТА НА ЛЮБОВТА!!!

 

 

                                         

 




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kiarasoto
Категория: Изкуство
Прочетен: 194716
Постинги: 85
Коментари: 142
Гласове: 3938
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031