Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03.2010 11:45 - СЪРЦЕТО НА БЯЛАТА ГЪЛЪБИЦА
Автор: kiarasoto Категория: Изкуство   
Прочетен: 1659 Коментари: 0 Гласове:
6



СЪРЦЕТО НА БЯЛАТА ГЪЛЪБИЦА
Ще ви разкажа историята за белия сокол на Хан Кубрат и бялата гълъбица. В степта гълъби не летят. В степта летят ловни соколи, ястреби и орли. В небето над степта се носи силата на крилете и дързоста на духа. Тук само това побеждава. Но тъй като в степта живеят много племена, като всяко племе носи своето си в нея, така и някои славяни останали случайно по тези земи запазили любовта си към своите гълъби. Да, славяните отглеждали гълъби. Стопаните им знаят,че гълъб отделил се в небето, без стрелата на ловеца изчезва като плячка на хищниците, витаещи в ширините на степта. Затова, щом пуснат гълъбите, а те не били много под тях на кон препускали славянските ловци, за да ги пазят със стрелите си от соколите и ястребите. Но винаги се случвало някой гълъб да се заблуди и да стане жертва на силата небесна. Хан Кубрат имал ловен сокол, който бил доста стар, но за него се грижел хана с бащинската си любов. Къпел го, решел го,хранел го с отбрани храни и той спокойто стоял на рамото ми, когато хана препускал през степта. Много години сокола на хана живеел по тези земи и всички го познавали, дори другите соколи, ястреби и орли. Понякога се случвало да прелети гълъб и тогава хана пускал сокола си и той като стрела отлитал и донасял в ноктите си бедната птица.Оставял я в ръцете на хана и отново се качвал на рамото му. Един ден Кубрат препускал през степта и се радвал на ясното слънце и кристалното синьо небе, когато от храсталаците се надигнала бяла птица и полетяла в небето. Соколът бил научен да напуска рамото на хана само с команда, но този път той не я дочакал и се спуснал след птицата. Хана гледал от долу и погледът му се ослепявал от слънцето, но успял да види, че другата птица също е бяла, макар и по-дребна. Тя летяла и се издигала в небето, а сокола започнал да кръжи около нея в кръг. Хана поставил ръка на челото си и гледал към небето огряно от ясното слънце. Соколът успял да доближи птицата и сякаш нещо си казали, сякаш били два воина, които се готвели за съдбовната си битка. Но каква ли битка можело да има между силата на крилете на сокола и нежната белота на малката небесна красота, която знаела какво я очаква. Завъртял се сокола и се доближил до птицата, като близоста им станала толкова непредсказуема, че сякаш в небето летели не два чивта криле, а една бяла кръгла топка, наподобяваща на снежна бяла пелена от, която хвърчали дребни снежинки-перушинки, та правели видението небесно чудо. Миг след това сокола се издигнал високо в небето, а малката бяла птица се обърнала с коремчето си нагоре и сякаш замръзнала в синьото небе. Зачудил се хана, как така може птица да се държи неподвижно в небето, без да пада и без да се движи в каквато и да е посока. Тогава сокола се спуснал като стрела към нея и се слял с тялото и, като отново станали едно бяло кълбо, което политнало към земята като камък под тежеста си. Небето се изчистило и останало празно. Нищо не се виждало. Ханът потърсил с поглед сокола си, но като не го видял препуснал с коня да го търси. Не след дълто усетил,че   гъстите треви се размърдали, без вятър да ги вее и се отправил натам. Когато доближил мястото от там излетял сокола и кацнал на рамото му. На човката му се стичала капка червена кръв, но перата му били чисти.Успокоил се хана, че сокола му се върнал, но решил да види каква е тази птица, която нарушила ханската дресировка на сокола му. Слязал от коня и се отправил към тревите от където излетял неговият ловен сокол. Погледнал и видял,че това била бяла гълъбица. Тя лежала безмълвно по гръб на земята, а гърдите и били обагрени от кръв. Навел се и поел птицата в ръцете си и видял, че гърдите и са отворени и сърцето и липсвало. Застинал хана във вцепенение, а соколът непомръдвал на рамото му. До този момент никога не се било случвало ловният му другар да поврежда лова. Той бил научен да донася жив и невредим всеки ловен трофей на хана. Държал Кубрат бялата гълъбица в ръцете си и сълза се отронила от лявото ми око. Соколът трепнал с крилете си. Сякаш някава невидима драма се разигравала в сърцата им. И хана разбрал сърцето на сокола, което му разказало за сърцето на бялата гълъбица. Това била срещата на Тангра с България- бялата гълъбица, която отдала сърцето на любовта си към Бога Слънце на небето. И от тогава хана започнал да разбира сърцата на птиците в небето, които му разказвали за небесната любов на земята. Много неща се променили от тогава. Хана получил просветление и видял бъдещето на България, земята на любовта, майката на народа му и силата на Тангра покровител и пазител на тази земя, отдала сърцето си на небесната божествена обич, от която ще се роди новият народ български от новата земя България и новото небе на любовта. И решил хана да напусне степта и да поведе народа си чрез духа на Аспаруха, негов син и носител на неговата същност в нова земя, под ново небе, което да пее песента на живата небесна обич и живата сила на земната красота осъществена в земята и небето на България. От тогава до сега се пее песента за Бялата гълъбица.   След двадесетина години Аспарух син на Кубрата довел народа си в земите на новата България. Това била земя на красотата. В нея имало високи планини, тучни пасбища, буйни реки и светло слънце. В планините имало орли, соколи и ястреби, но те пазели високите върхове, горите и тайните места, а в низините, полята и селата летели гълъби на свобода. Затова хана нарекъл народа си - народа на бял гълъб. Той знаел,че сърцето на бялата гълъбица е живо на тази земя, която събира и силни и слаби на едно място. Сякаш сърцата на хората се сляли с тази красота и заживяли честито. България се раждала отново! Ще попитате къде остана сокола на Кубрат?Сокола на Кубрат умря заедно с него, но сърцето му се сля с духа на хана и стана знаме на Аспарух в новата родина.Затова българите дошли на нашата земя носели в ръката си конската опашка, защото били народа на Великия Конник, а Соколите стояли на раменете им, та четели небето като по книга, а небето носело чиста светлина,която изпълвала сърцата им с любов и жива песен.    



Гласувай:
6


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kiarasoto
Категория: Изкуство
Прочетен: 194723
Постинги: 85
Коментари: 142
Гласове: 3938
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031