Постинг
13.03.2010 11:45 -
СЪРЦЕТО НА БЯЛАТА ГЪЛЪБИЦА
СЪРЦЕТО НА БЯЛАТА ГЪЛЪБИЦА
Ще ви разкажа историята за белия сокол на Хан Кубрат и бялата гълъбица. В степта гълъби не летят. В степта летят ловни соколи, ястреби и орли. В небето над степта се носи силата на крилете и дързоста на духа. Тук само това побеждава. Но тъй като в степта живеят много племена, като всяко племе носи своето си в нея, така и някои славяни останали случайно по тези земи запазили любовта си към своите гълъби. Да, славяните отглеждали гълъби. Стопаните им знаят,че гълъб отделил се в небето, без стрелата на ловеца изчезва като плячка на хищниците, витаещи в ширините на степта. Затова, щом пуснат гълъбите, а те не били много под тях на кон препускали славянските ловци, за да ги пазят със стрелите си от соколите и ястребите. Но винаги се случвало някой гълъб да се заблуди и да стане жертва на силата небесна. Хан Кубрат имал ловен сокол, който бил доста стар, но за него се грижел хана с бащинската си любов. Къпел го, решел го,хранел го с отбрани храни и той спокойто стоял на рамото ми, когато хана препускал през степта. Много години сокола на хана живеел по тези земи и всички го познавали, дори другите соколи, ястреби и орли. Понякога се случвало да прелети гълъб и тогава хана пускал сокола си и той като стрела отлитал и донасял в ноктите си бедната птица.Оставял я в ръцете на хана и отново се качвал на рамото му. Един ден Кубрат препускал през степта и се радвал на ясното слънце и кристалното синьо небе, когато от храсталаците се надигнала бяла птица и полетяла в небето. Соколът бил научен да напуска рамото на хана само с команда, но този път той не я дочакал и се спуснал след птицата. Хана гледал от долу и погледът му се ослепявал от слънцето, но успял да види, че другата птица също е бяла, макар и по-дребна. Тя летяла и се издигала в небето, а сокола започнал да кръжи около нея в кръг. Хана поставил ръка на челото си и гледал към небето огряно от ясното слънце. Соколът успял да доближи птицата и сякаш нещо си казали, сякаш били два воина, които се готвели за съдбовната си битка. Но каква ли битка можело да има между силата на крилете на сокола и нежната белота на малката небесна красота, която знаела какво я очаква. Завъртял се сокола и се доближил до птицата, като близоста им станала толкова непредсказуема, че сякаш в небето летели не два чивта криле, а една бяла кръгла топка, наподобяваща на снежна бяла пелена от, която хвърчали дребни снежинки-перушинки, та правели видението небесно чудо. Миг след това сокола се издигнал високо в небето, а малката бяла птица се обърнала с коремчето си нагоре и сякаш замръзнала в синьото небе. Зачудил се хана, как така може птица да се държи неподвижно в небето, без да пада и без да се движи в каквато и да е посока. Тогава сокола се спуснал като стрела към нея и се слял с тялото и, като отново станали едно бяло кълбо, което политнало към земята като камък под тежеста си. Небето се изчистило и останало празно. Нищо не се виждало. Ханът потърсил с поглед сокола си, но като не го видял препуснал с коня да го търси. Не след дълто усетил,че гъстите треви се размърдали, без вятър да ги вее и се отправил натам. Когато доближил мястото от там излетял сокола и кацнал на рамото му. На човката му се стичала капка червена кръв, но перата му били чисти.Успокоил се хана, че сокола му се върнал, но решил да види каква е тази птица, която нарушила ханската дресировка на сокола му. Слязал от коня и се отправил към тревите от където излетял неговият ловен сокол. Погледнал и видял,че това била бяла гълъбица. Тя лежала безмълвно по гръб на земята, а гърдите и били обагрени от кръв. Навел се и поел птицата в ръцете си и видял, че гърдите и са отворени и сърцето и липсвало. Застинал хана във вцепенение, а соколът непомръдвал на рамото му. До този момент никога не се било случвало ловният му другар да поврежда лова. Той бил научен да донася жив и невредим всеки ловен трофей на хана. Държал Кубрат бялата гълъбица в ръцете си и сълза се отронила от лявото ми око. Соколът трепнал с крилете си. Сякаш някава невидима драма се разигравала в сърцата им. И хана разбрал сърцето на сокола, което му разказало за сърцето на бялата гълъбица. Това била срещата на Тангра с България- бялата гълъбица, която отдала сърцето на любовта си към Бога Слънце на небето. И от тогава хана започнал да разбира сърцата на птиците в небето, които му разказвали за небесната любов на земята. Много неща се променили от тогава. Хана получил просветление и видял бъдещето на България, земята на любовта, майката на народа му и силата на Тангра покровител и пазител на тази земя, отдала сърцето си на небесната божествена обич, от която ще се роди новият народ български от новата земя България и новото небе на любовта. И решил хана да напусне степта и да поведе народа си чрез духа на Аспаруха, негов син и носител на неговата същност в нова земя, под ново небе, което да пее песента на живата небесна обич и живата сила на земната красота осъществена в земята и небето на България. От тогава до сега се пее песента за Бялата гълъбица. След двадесетина години Аспарух син на Кубрата довел народа си в земите на новата България. Това била земя на красотата. В нея имало високи планини, тучни пасбища, буйни реки и светло слънце. В планините имало орли, соколи и ястреби, но те пазели високите върхове, горите и тайните места, а в низините, полята и селата летели гълъби на свобода. Затова хана нарекъл народа си - народа на бял гълъб. Той знаел,че сърцето на бялата гълъбица е живо на тази земя, която събира и силни и слаби на едно място. Сякаш сърцата на хората се сляли с тази красота и заживяли честито. България се раждала отново! Ще попитате къде остана сокола на Кубрат?Сокола на Кубрат умря заедно с него, но сърцето му се сля с духа на хана и стана знаме на Аспарух в новата родина.Затова българите дошли на нашата земя носели в ръката си конската опашка, защото били народа на Великия Конник, а Соколите стояли на раменете им, та четели небето като по книга, а небето носело чиста светлина,която изпълвала сърцата им с любов и жива песен.
Ще ви разкажа историята за белия сокол на Хан Кубрат и бялата гълъбица. В степта гълъби не летят. В степта летят ловни соколи, ястреби и орли. В небето над степта се носи силата на крилете и дързоста на духа. Тук само това побеждава. Но тъй като в степта живеят много племена, като всяко племе носи своето си в нея, така и някои славяни останали случайно по тези земи запазили любовта си към своите гълъби. Да, славяните отглеждали гълъби. Стопаните им знаят,че гълъб отделил се в небето, без стрелата на ловеца изчезва като плячка на хищниците, витаещи в ширините на степта. Затова, щом пуснат гълъбите, а те не били много под тях на кон препускали славянските ловци, за да ги пазят със стрелите си от соколите и ястребите. Но винаги се случвало някой гълъб да се заблуди и да стане жертва на силата небесна. Хан Кубрат имал ловен сокол, който бил доста стар, но за него се грижел хана с бащинската си любов. Къпел го, решел го,хранел го с отбрани храни и той спокойто стоял на рамото ми, когато хана препускал през степта. Много години сокола на хана живеел по тези земи и всички го познавали, дори другите соколи, ястреби и орли. Понякога се случвало да прелети гълъб и тогава хана пускал сокола си и той като стрела отлитал и донасял в ноктите си бедната птица.Оставял я в ръцете на хана и отново се качвал на рамото му. Един ден Кубрат препускал през степта и се радвал на ясното слънце и кристалното синьо небе, когато от храсталаците се надигнала бяла птица и полетяла в небето. Соколът бил научен да напуска рамото на хана само с команда, но този път той не я дочакал и се спуснал след птицата. Хана гледал от долу и погледът му се ослепявал от слънцето, но успял да види, че другата птица също е бяла, макар и по-дребна. Тя летяла и се издигала в небето, а сокола започнал да кръжи около нея в кръг. Хана поставил ръка на челото си и гледал към небето огряно от ясното слънце. Соколът успял да доближи птицата и сякаш нещо си казали, сякаш били два воина, които се готвели за съдбовната си битка. Но каква ли битка можело да има между силата на крилете на сокола и нежната белота на малката небесна красота, която знаела какво я очаква. Завъртял се сокола и се доближил до птицата, като близоста им станала толкова непредсказуема, че сякаш в небето летели не два чивта криле, а една бяла кръгла топка, наподобяваща на снежна бяла пелена от, която хвърчали дребни снежинки-перушинки, та правели видението небесно чудо. Миг след това сокола се издигнал високо в небето, а малката бяла птица се обърнала с коремчето си нагоре и сякаш замръзнала в синьото небе. Зачудил се хана, как така може птица да се държи неподвижно в небето, без да пада и без да се движи в каквато и да е посока. Тогава сокола се спуснал като стрела към нея и се слял с тялото и, като отново станали едно бяло кълбо, което политнало към земята като камък под тежеста си. Небето се изчистило и останало празно. Нищо не се виждало. Ханът потърсил с поглед сокола си, но като не го видял препуснал с коня да го търси. Не след дълто усетил,че гъстите треви се размърдали, без вятър да ги вее и се отправил натам. Когато доближил мястото от там излетял сокола и кацнал на рамото му. На човката му се стичала капка червена кръв, но перата му били чисти.Успокоил се хана, че сокола му се върнал, но решил да види каква е тази птица, която нарушила ханската дресировка на сокола му. Слязал от коня и се отправил към тревите от където излетял неговият ловен сокол. Погледнал и видял,че това била бяла гълъбица. Тя лежала безмълвно по гръб на земята, а гърдите и били обагрени от кръв. Навел се и поел птицата в ръцете си и видял, че гърдите и са отворени и сърцето и липсвало. Застинал хана във вцепенение, а соколът непомръдвал на рамото му. До този момент никога не се било случвало ловният му другар да поврежда лова. Той бил научен да донася жив и невредим всеки ловен трофей на хана. Държал Кубрат бялата гълъбица в ръцете си и сълза се отронила от лявото ми око. Соколът трепнал с крилете си. Сякаш някава невидима драма се разигравала в сърцата им. И хана разбрал сърцето на сокола, което му разказало за сърцето на бялата гълъбица. Това била срещата на Тангра с България- бялата гълъбица, която отдала сърцето на любовта си към Бога Слънце на небето. И от тогава хана започнал да разбира сърцата на птиците в небето, които му разказвали за небесната любов на земята. Много неща се променили от тогава. Хана получил просветление и видял бъдещето на България, земята на любовта, майката на народа му и силата на Тангра покровител и пазител на тази земя, отдала сърцето си на небесната божествена обич, от която ще се роди новият народ български от новата земя България и новото небе на любовта. И решил хана да напусне степта и да поведе народа си чрез духа на Аспаруха, негов син и носител на неговата същност в нова земя, под ново небе, което да пее песента на живата небесна обич и живата сила на земната красота осъществена в земята и небето на България. От тогава до сега се пее песента за Бялата гълъбица. След двадесетина години Аспарух син на Кубрата довел народа си в земите на новата България. Това била земя на красотата. В нея имало високи планини, тучни пасбища, буйни реки и светло слънце. В планините имало орли, соколи и ястреби, но те пазели високите върхове, горите и тайните места, а в низините, полята и селата летели гълъби на свобода. Затова хана нарекъл народа си - народа на бял гълъб. Той знаел,че сърцето на бялата гълъбица е живо на тази земя, която събира и силни и слаби на едно място. Сякаш сърцата на хората се сляли с тази красота и заживяли честито. България се раждала отново! Ще попитате къде остана сокола на Кубрат?Сокола на Кубрат умря заедно с него, но сърцето му се сля с духа на хана и стана знаме на Аспарух в новата родина.Затова българите дошли на нашата земя носели в ръката си конската опашка, защото били народа на Великия Конник, а Соколите стояли на раменете им, та четели небето като по книга, а небето носело чиста светлина,която изпълвала сърцата им с любов и жива песен.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Самодивска песен
2. За мъдростта на съдбата
3. Съкровище
4. За буквите и времената
5. Орфеево цвете
6. Сърцето на бялата гълъбица - 1
7. Сърцето на бялата гълъбица - 2
8. АВАЛОКИТЕШВАРА
9. Великата жена
10. Жена
11. За цифрите и светлината
12. Слънчицето на детето
13. Слънцето на любовта
14. Предсказуеми ли сме
15. Будни ли сме или бълнуваме
16. Седемструнната лира на Орфей
17. За реалните неща
18. Великият дух на България
19. Кристалът на водата зареден с думата България
20. разковничето
21. Къде е човека
22. ЕДИН Е БОГ
23. Благо - Хор
24. БЪЛГАРИЯ
25. НЕБЕСНАТА ДЪГА
26. ГРАДЪТ НА МЪДРОСТТА
2. За мъдростта на съдбата
3. Съкровище
4. За буквите и времената
5. Орфеево цвете
6. Сърцето на бялата гълъбица - 1
7. Сърцето на бялата гълъбица - 2
8. АВАЛОКИТЕШВАРА
9. Великата жена
10. Жена
11. За цифрите и светлината
12. Слънчицето на детето
13. Слънцето на любовта
14. Предсказуеми ли сме
15. Будни ли сме или бълнуваме
16. Седемструнната лира на Орфей
17. За реалните неща
18. Великият дух на България
19. Кристалът на водата зареден с думата България
20. разковничето
21. Къде е човека
22. ЕДИН Е БОГ
23. Благо - Хор
24. БЪЛГАРИЯ
25. НЕБЕСНАТА ДЪГА
26. ГРАДЪТ НА МЪДРОСТТА