Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2011 18:15 - За мъдростта на съдбата
Автор: kiarasoto Категория: Изкуство   
Прочетен: 2346 Коментари: 3 Гласове:
12

Последна промяна: 27.08.2011 10:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

И ето стигаме до същината. Над Бог и боговете поставя се съдбата. Съдбата е Феникс, живо време, в което се доказват силите, разума, любовта, свободата и всички свещенни неща. Ето защо съдбата се свързва с времето, времето, което ни се дава, за да се докажем, за да се изявим, за да се осъществим.

 

 Господ е съдбата – жива съдба.

 

СЪД – БА – съд на душата.

 

Душата ни съди, душата, която е вътре в нас, тази същност, която ни е износила, отгледала, откърмила и родила. Тя е нашият Господ. Божият дух е свобода, той е навсякъде, но душата ни не го приема,  не се е родила истината за нея. Тя съдбата ни е душата на Бога. Тя е и нашата смърт. Когато умираме тя отива при Бога, тя се свързва с него, защото е неговата вътрешна същност. Тя е искрата, която поддържа огъня вътре в нас, поддържа равновесието, поддържа баланса. Тези, които се съпротивляват това са- нашите умове, тези, които не знаят, които са загубени във времето, които търсят истината. Те умовете ни са извън земен разум, разум без корен, разум без мъдрост, разум без любов.

 

 Затова съдбата ни, нашият Господ ни прекарва през иглени уши, прекарва ни през изпитания и болка, през лъжата, която ни е съградила, до истината, която трябва да се роди, да се износи, да се осъществи, да се докаже. Тази истина е за нашият Господ, за нашата съдба, да нашият живот, за нашата смърт.

 

 Когато материята на нашето тяло стане толкова издръжлива, или пък толкова слаба, че да не се съпротивлява  да понесе електрическия заряд на Духа, който слиза в тялото ни, за да освободи душата си, тогава и това се случва. Това се случва и при смъртта, но тялото и умът ни са мъртви, те не са били в състояние да понесат истината. Човекът не е познал душата на Бога, която живее в нас, как би могъл да понесе неговата истина. Човекът е мъртъв, той е гроб на душата, която излиза от него по време на смъртта.

 

Да, господи, сега разбирам, как ти влизаш в гроба, как влизаш в човека, как на третия ден, в третото хилядолетие от твоето време ти се завръщаш в своята сила, ти възкръсваш.

 

Хилядник са наричали Боговете.

 

Бог отец, Бог син и Светия дух.

 

Хиляда години светът се е борил да доказва своя отец, своя създател.

 

Още хиляда години душата – светия дух  е доказвал  своята истина.

 

„Мене може да не приемете, но Светия дух не може да не приемете!” – това е казал Исус.

 

Настъпи момента на 2000 година. Настъпи момента на истината.

 

Кой е Бог Син и къде ще се роди той?

Но, така ли мисли и съдбата, така ли мисли и Господ, който е затворен в гроба, в сърцата ни.

 

И камъкът беше преместен, беше отворен гроба господен, а него го нямаше. Той беше възкръснал.

 

„Камъкът, който отхвърлиха зидарите, беше главата на ъгъла. От господа биде това.”

 

2000 години човекът премина през съдбата, по пътя на разрушението и градежа, по пътя на свободата и реализацията, по пътя на страданието и вярата, по пътя на надеждата и страха.

 

Не всички повярваха на Исус. Той беше само една част от истината, една част от Бога, която се въплати като негов син, защото духът повярва на словото и словото се роди.

 

БОГ остана в дървото, дървото на човечеството, космическото дърво на света, дървото на световете, дървото на живота, дарвото на истината и правдата.  Една птица се роди, птицата която чу словото на сърцето на дървото и тази птица беше Исус.

 

Но под това дърво е седял Орфей и Буда, седял е и Кришна, седял е и Заратустра, Лао Джъ, Мохамед и още хиляди буди и просветени. Те са черпели сили от това дърво. Те са чували гласа му, те са усещали духа му. Те са станали учители на великият дух.

 

  Один стоя обесен на дървото, постави се в обратната посока и успя да се завърне към корена, видя руните, видя знаците, прочете невидимото, усети духа и предаде на хората истина.

 

Всички те са разнасяли светлината му, разнасяли са плодовете му, облагородявали са човешката душа, за да може да се доближи до съкровищницата, която се крие в нас самите, до онази съдба на нашият Господ, който е сила и святост, който е дух и правда, мъдрост и любов и най-вече разум. Разум на първопричината, разум на първосъздателя, разум на Великия дух. Те са стояли в сянката му, но са приели светлината му. От тях Исус се учи, от тях Той разбира онова, което не е могъл да разбере, защото е бил само една част от цялото, но все пак е понесъл отговорността за него и е умрял за това единство.

 

И когато попада в ада, в гроба на свояща същност, той разбира, че е понесъл кръста на тази земя, че е понесъл съдбата на небето, че е началото и края на едно ново човечество, което ще събере съкровищата си от небето и земята. За това си заслужава да страдаш, за това си заслужава да умреш, за това си заслужава да живееш, защото знаеш, че ще възкръснеш.

 

„Яжте от моето тяло и пийте от моята кръв.” – казва той.

 

2000 години тялото господно е храна за живи и мъртви.   Жива храна, която ти дава сили да оживееш.

 

„ Има и друга храна и тя е словото.”Чрез него също се живее. Словото е храна за душата. Словото е светилник на човешката душа, попаднала в гроба си, за да открие съкровищницата.

 

Исус се завърна при първопричината. Исус прие природата си. Той стана син человечески. Стана един от нас, но по-различен от нас. Слезе в ада, понесе съдбата си, която беше му определена, но съдба не писана в книгите, съдба не родена, съдба не доказана, съдба неосъществена. Така словото попадна в материята, за да бъде прието от нея, за да бъде осъществена съдата на вярата, съдбата на дървото без корен, на дървото на любовта.

 

Съдбата е мъдрост, съдбата е стан, която плете шарената черга на живота и смъртта.

 

„Моят Бог е Любов.” – казват Орфей, Кришна, Иисус и много други.

 

Но има и друго нещо:

 

 

 

ЛЮБОВТА Е ЛУДОСТ, ЛЮБОВТА Е СТРАСТ, ЛЮБОВТА Е ОГЪН, ЛЮБОВТА Е ВЛАСТ.

 

А, сега де! Накъде!

 

 Идва денят на страшния съд. Господ ще се съди със своите си.

 

„Я сега да ви видя !

 

Вие, любвеобвилните, вие състрадателните, вие всичкознаещите къде сте?

 

Къде се е скрил духът ви да ви спаси?

 

Къде се е скрило знанието ви за да ви изведе от тъмнината?

 

Къде се е скрила любовта ви, за да ме познаете?

 

Дадох ви скъпоценността си, дадох ви душата си, дадох ви сърцето си.

 

 

 

Любов без разум е като река, без извор,

 

А разум без любов е океан без бряг.

 

 

 

За каква любов ми говорите,  обичате ме, за да ме молите, за да се спасявате, за да ви има. Къде ви е разума, къде ви е корена, къде ви е земята, къде ви е небето. Все небето търсите, на него да си починете, а земята на дявола оставяте, земята, вашата майка, земята, вашият Господ, земята, мойто съкровище. Земята само зрънце била, но зрънцето първопричината, песъчинка била, но от нея сте съградени, временен пристан била, вас ви очакват звездите. Земята ада била, ад ми го сторихте Рая. В небето Рая зове, сейте на воля в небето. Тоз що захвърля тогоз, дето си даде сърцето, дето  от него светът се върти като стан на небето, този що даде живот на духът и на детето, вие захвърляте лесно, а дирите друго чудесно.    От    вас  първо ще се освободя,

 

нали я имате любовта. Ще откриете ли корена и, ще заземите ли правдата, ще видите ли истината, ще се мерите ли с мъдростта?

 

Ще си прибера душата, на майката и на жената, която вий не познахте, а свят на векове ковяхте.

 

 Дяволът ви крив е бил, той лъжата бил  скроил. Че къде сте го открили, щом  небето сте строили, та сега е покрив крив?  Кой нанесе този срив?

 

 Дяволът съм поставил, в камъкът съм го турил за основа на земята, за спашилише познато Но един е повдигнал камъкът и възкреснал. От тогава го зовете и в него се кълнете. Как ли господ е станал, та Христос е възкръснал?

 

Този дух велик и славен, на земята е отдаден, да я пази той от вас, и от вашата неимоверна власт.

 

 Чудите се как така стана ви се обърна.

 

 Славата си сте си дали,без дори да сте питали, как така в този час свалям булото от вас, да си видите лицето, хищници сте на небето, а земята си ковете чрез власта на вековете.

 

 Но Милениумът е СЪДБА – ще ви съди моята душа.

 

Всичко опако стана, а лице се обърна. Що ли пък така е решила старата съдба.

 

Трите Норни се събрали и вретената земали. Врът от тука, врът от там, показаха своя стан. Нанизаха всички нишки, поставиха и каишки, като кученцата малки най-великите станаха жалки.

 

Само чрез обратната страна се измерва тежеста, дето си нанесъл чрез Ези- КА на ТУРА, нека ти тежи!

 

 

 

Този, който е обсебил Любовта – нека го владее самота.

 

Този дето разум е раздавал, а съзнание продавал – да проправи си в тъмната път за бъднината.

 

 Този дето се отрече от семейство и жена, щото Бог му бил светът, а деца му не растът  нека да си народи куп деца от куп жени и тогава да го видя, кой ще моли да му стига време. Време за молитви няма. Времето за труд го стяга, че ушите му горят, все му искат  - хляб, хляб, хляб.

 

 Тези, що са написали библията и са дали път за хората да има - нека него да вървят и в него да умрът. Пътят им е начертан, а светът им е отбран.

 

 Кой каквото е дробил с него се е нахранил.

 

  А каква ли е съдбата на създателите наши ? Тях ще съдят ги децата и делата и бедата, дето са ги оставили, дето са ги забравили.

 

 Кой в тази бъркотия, в казана за ракия ще открие своя РА – бог на висота? Като пара не в попара, люта, силна и омайна ще се извисят, та да потекат. И ще потече в бялото шише, таз омайна сила, де ракия скрила. Пили и пеяли, тъй са свят проспали.

 

 А лозата стара, дето ни е дала виното, вината де била в душата, нека се разкрие, свят да ни се вие.

 

 Трифон Зарезана, нека я зареже, че цървул го стяга, бяга, бяга, бяга. Бяга от лозата, да не пий вината, че глава му мътна, но го е довела до лъжата стара, де ни бе попара – с дробен хлеб и вино стигна до амина.

 

 

 

Тъй ги наплитала старата богиня, с куката съдбата, на Уирд  делата. Тя е таз която, таз която Е.

 

Но се появила таз, която става. Тя Верданди се зове, и съдба на векове.

 

„Да се подредят в редица, всички времена като на полица. Всяка чаша да е време и тъй време-бреме-време-бреме. Нека всеки да посяга и за време, или бреме да се стяга. Който бреме е изпил, той лъжата е открил. Който време е изпил, той навреме се е събудил.”

 

Тъй наредила Верданди умове да не са гладни.

 

 

 

Най-накрая Скулд дошла и отворила сърца. Всяко мъничко сърце крие свят за векове.

 

 „В него ние ще стоим, светове ще съградим. Има ли от трите нас, светлина за сетен час ТО сърцето е добро, ще го пуснем на хоро. Няма ли една от нас, да го вее злия час. Няма ли ни трите там – този свят е най-голям. Значи в него сме родени и дела ни подредени.

 

 

 

ТЪЙ ДА БЪДЕ! 

 

 

 

 

 

 

 

 




Тагове:   Господ,   мъдрост,   съдбата,


Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pevetsa - Матей 5:3-16
29.05.2011 22:54
3 Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.
4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
6 Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.
7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.
8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.
10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.
11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;
12 радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.
13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.
14 Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.
15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи.
16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.
цитирай
2. ognena71 - Поздрави.Хубава седмица!
30.05.2011 15:16
Поздрави.Хубава седмица!
цитирай
3. pisatelkata - Кой каквото е дробил с него се е на...
13.06.2011 21:09
Кой каквото е дробил с него се е нахранил.

Привет. Лека романтична вечер от мен!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kiarasoto
Категория: Изкуство
Прочетен: 194743
Постинги: 85
Коментари: 142
Гласове: 3938
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031