Прочетен: 4245 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 17.09.2015 10:17
Народе мой, къде е твоето спасение?
Народе мой, дари ми вдъхновение!
Народе мой, прати ми светлина,
за да прозра аз твойта бъднина.
Детето на един народ е бъдещия му възход !!!
Обичах те народе мой, див варварски и тъмен,
защото дух си съхранил и силата си ти понесъл.
Но времената се менят
и истината в светлина пребъдва...
Така в тъмни времена бе скрита бъднината,
да може да я преведе в мъдростта Зората .
Историята на духа, изписана в скрижали,
са тайни знаци на съдба, поставени от времената стари.
Чрез тези знаци, руни стари в нови букви се роди,
онази сила безпределна, която в тъмното стои.
Яви се тя във време славно на жив дух светлина
и Кирилицата понесе съдбата на една земя.
Земя приела бъднината на своите деца векът,
да им проводи светлината и мъдроста на кръстопът.
О, майко, майчице свещенна, сама самичка на света,
събрала своите дечица в сърцето си от красота.
За всички Бог бе мъртъв, но ти дари му любовта,
така от тъмните простори възвърна светлите му взори.
И тъй окото на небето видя спасението на детето,
което ражда се в деня, изпълнен със сияйна красота.
Детето на един народ е бъдещия му възход !!!
Откри ти в децата свои, онази жива светлина
и тъй създаде за поука най- невъзможната съдба.
БОГ да родиш, земя свещенна, окъпана от любовта.
Бог да дариш ти майко, бедна, с богатата си същина,
и да разкриеш на небето, как Бог се ражда в сърцето.
чрез слово, букви на геном, зазидани от вековете,
приспани от невежество на времената черни,
събудени за истина на твоят дух най-верен.
Чрез своите деца семейството запази,
дори в мътната вода краката ти да лазят.
В азбука на съдбата пак мъдроста запява
и словото свещенно пак истина дарява.
Разкриваш същноста на Бога ни в света
и връщаш пак духа на своите деца.
Сърцето ти изпълнено с любов,
разкрива на децата своя зов
за истина,
за правда, свобода,
създаде Кирилицата една.
За някой буквите са само знаци, за да разчитат мисълта,
но за духа са план вековен, история и бъднина.
Така подреди ти живота в божествен благослов-
И като жива лира запяваш на Орфея песента.
От аза А се появи и пътя ни благослови!
В Е се ширнало поле, енергия космическа зове!
А И събра простора светъл и пак хорото
завъртя,
събра народа си в просвета и Истината възсия.
И ето О събра Окото на ясновиждащите днес
и ярко заблестя небето,
Оренда в Онгъл засия.
От дълбината се изправя най-старото У
учение в света,
учителят Христос възкръсва,
за Тангра нова бъднина.
Един е Бог и Слънце на небето, наречен ЕР-ГОЛЕМ,
за да застане зад детето, онази сила на духа,
с която чува се гласчето на двадесет безгласни знамена.
бЪ,вЪ,гЪ,дЪ,жЪ,зЪ,кЪ,лЪ,мЪ,нЪ,пЪ,рЪ,сЪ,тЪ,фЪ,хЪ,цЪ,
чЪ,шЪ,щЪ.
Кой тук е майка и баща?
И+Ъ
Кои са техните деца?
Й+Ь
Й –и кратко – осъзнаването на мига
Ь ер малък – новия живот
Кои са силите на нашето единство?
А+Е+О+У
Кои са новите разделни времена,
които Кирилицата успя да събере
и като мънички деца да се родят на таз земя?
Ю и Я
Кои са внуците разпръснати в света
за да запеят всички песента?
Когато светлото сърце за истината призове,
тогава жива песента запява с развети знамена.
Едно семейство в свойта същина,
днес носи жива светлина.
Отвори ли ви се окото за мъдроста на таз земя,
ще видите Зората нова и живата си бъднина.
Галактиката проговаря,
Системата ни слънчева в тялото ни оживява,
Звездите заблестяват и словото запяват,
за новата Земя и новото небе,
което живо се чете
в сърцето на дете.
„Ако искаш ти да дойдеш с мен стани тъй чист, като дете!”
Ийсус
„ Ще ви направя по-ниски от тревата, ала духът ви ще достигне небесата!”
Тангра
„ С чистотата на твоите ръце ще бъда спасен!
От светлината на твоето сърце ще бъда възкресен!”
Христос
И ето, че векът дойде и истината се пробужда,
Светът възбунено море люлее се без брегове.
И ето, че са разделени в троица времената –
/Ю И Я/
На бъдещето наше измерваме ний рамената.
Събужда ни страха от грешките в делата
на миналото свое прочели сме челата.
Остава ни деня на времето сега – И
И свършва се мига на празните сърца.
Какво сме си пренесли от времената славни,
та белите ни листи да не останат празни.
По книга сме вървяли, маната сме си яли,
В религии сме се уплели, но пак не сме умрели.
Човекът гордо се изправя и аза си улавя,
А той говори за неща, които няма ги в света.
В експеримент световен, с науката проводен
Божествена частица, ще търсим таз умница,
та да докажем вярно, че Бога съществува,
или да видим вяра къде се загубила,
къде се е затрила, та Бога забравила.
Бог прикован към кръста...
човекът е свободен ....
това ли ви се иска???,
или сърце ви стиска ???
Две хиляди години дилемата това е.
Две хиляди години на битка са в небето,
две сили на земята затриват ни децата.
Едната свободата ни давала крилата,
а другата любов е – разтваря ни сърцата.
Когато двете сили в едно се съберат,
душите засияват, крилата ни се дават.
На кръста прикован събуждаш своя сан.
Миг само имаш, да възкресиш духа си,
и миг от вечноста да бъдеш светина.
Кой имаше сърце, та Бога си да види,
как в тъмното стои да ражда светлината?
Как той е намерил път жив към свободата,
та истината да прозреш, дори и в небесата.
Човекът е свободен, когато светлината
е ум и жива сила за мъдрост на децата.
В ръцете им се дава онази свобода,
та ум да ги кръщава в обич с красота.
Просвета, ум и разум да носи светлината,
а любовта на Бога да дава им крилата.
Вратите да отваря за пътища безкрай,
науката прозорец към бъдещият рай.
Но първото кое е, което е начало,
Прието безрезервно, накрая неразбрано ?
То е основа твърда – космическа реалност,
Измерено и живо, ритмично и красиво,
С невиждана сияйност е скороста светлинна
на словото делата са в любовта крилата.
„В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО И СЛОВОТО БЕ БОГ !!!”
Словото от буквите се ражда, като дете на Бог любим,
и мъдроста ни се разкрива в космическото време исполин.
В едно сърце живеем, една душа ни носи, един Бог ни води !
Пътища много, но началото и края са едно !
ще видите Зората нова и живата си бъднина.
Нека вървим с големи крачки по пътя на знанието и никога да се се спъваме в него! На добър час!:)
2. За мъдростта на съдбата
3. Съкровище
4. За буквите и времената
5. Орфеево цвете
6. Сърцето на бялата гълъбица - 1
7. Сърцето на бялата гълъбица - 2
8. АВАЛОКИТЕШВАРА
9. Великата жена
10. Жена
11. За цифрите и светлината
12. Слънчицето на детето
13. Слънцето на любовта
14. Предсказуеми ли сме
15. Будни ли сме или бълнуваме
16. Седемструнната лира на Орфей
17. За реалните неща
18. Великият дух на България
19. Кристалът на водата зареден с думата България
20. разковничето
21. Къде е човека
22. ЕДИН Е БОГ
23. Благо - Хор
24. БЪЛГАРИЯ
25. НЕБЕСНАТА ДЪГА
26. ГРАДЪТ НА МЪДРОСТТА