За всички богове Мъдростта била основата. 
Всеки я търсел, но трудно било да се стигне до корена и. 
За това тя решила да им даде три от своите най-любими същности - ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ.

  
Седял под дървото един човек и чакал да му дойде просветлението.
Сменили се сезоните, изредили се времената, а той все чакал.

 Да можеш да летиш криле не са ти нужни,
а само тежестта си да свалиш.
А полетът е живото усещане,

 Подари ми перо, без мастило и лист, 
а трябваше да напиша поема.
Поставих го в косите си и вятъра ги развя,

 Попитали Слънцето : 
-Ти за какво си ?
- Да ви светя ! - отговорило то.

          Аз винаги съм тук !
Ти си пътника, който се скиташ, за да ме откриеш. 
-          Ела да танцуваме ! - покани ме ти.

  
Ожаднях от любовта, изгори ме до дъно....
Ти се сведе до мен и сълза от окото ти падна.

 Музиката, която чувате аз не я чувам, аз я създавам !
Когато любовта взриви душата ми,
освободих светулките в нощта, 

 Справяш ли се майчице Българийо, 
как ли имаш сили за това ?
Болно е, когато тънеш в мизерия, 

  Този, който събра силите, подобни на него
и сътвори природата на живота...
Този, който събира мъдростта на клетките си

В началото бе словото и словото бе Бог !  
           
Народе мой, къде е твоето спасение?

 Затвори вратата на речта
и отвори прозореца на любовта.
Луната няма да използва вратата,