как ли имаш сили за това ?
Болно е, когато тънеш в мизерия, 
гневна си, заради своите деца.
Свила си се в източния ъгъл на Европа, 
някога им беше кат Зора,
а сега им пращаш на готово,
ум и разум – своите чеда.
Ти остана в тайната си пазена,
затова си все виновна някому.
Съдят те, заради грешките на непознатите, 
мразят те, заради твойта невъзможност 
да дадеш на всичките деца най-нужното,
да лекуваш и да спреш упадъка, 
да направиш чудото на прехода, 
да ни върнеш силата, духа и волята.
Все отричаха те, майчице, 
все предаваха те винаги, 
щом като не им достига волята 
да направят от живота своето. 

Ти им беше като изповед,
ти им беше и виновница, 
как намираш сили, майчице,
да изправяш гордо челото. 

Посивяла от годините,
но в сърце си носиш славата,
на онези чудни времена,
дето крият твоите крила. 

Падаш и изправяш се, от гласа на песните, 
красотата твоята все ни вдъхва силите.
Синовете, твоите, носят те в сърцата си, 
но разбити, майчице, като твойта люлчица. 
Не забрави, Родино, да останеш вярна ти, 
на децата своите и да бъдеш с тях до край.

БЪЛГАРИЯ- ТОВА СЪМ АЗ ! 

Говори ми в сърцето твоя глас. 
Събужда се народа твой, 
усетил  земната си  сила, 
и небесата в светлината,
на Слънцето се доверяват,
а в тъмнината зазорява,
и твоята звезда огрява.

И както Феникса от пепелта 
се раждаш ти за вечността.
Това е твойта сила, майчице, 
Българийо, Родино мила,
децата ти ще влеят свобода,
в уморените ти ангелски крила.
Ще се изправят гордо пред света
и ще развеят твойте знамена !

ЗА ЧЕСТ, ЗА СВОБОДА И ДЪЛГ СВЕЩЕН,
Е ТОЗ НАРОД В ПОСЛЕДНИЯ ТИ ЧАС РОДЕН !

Дори и миг да бъде този ден за вечността,
България завинаги ще бъде дом за своите деца.