А В А Л О К И Т Е Ш В А Р А

Някога, някога , толкова някога,колкото неизброими лета божественият дух обхождал с любовта си хората,които били най-близо до изгрева на Слънцето.Научил ги да обичат всяко живо същество и да състрадават на ближния. Хората искали познание и търсели. Но най-напред се научили на мантрата:
ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ.

Чрез нея се изразявало божественото състрадание към хората и те познавали тази невидима сила,

която я приели за своя основа.

И така ставали буди.
В онези времена принцовете имали възможноста да се обучават и да получават просветление.Тяхно право било.

Един от тях бил Гуатама Сидхарта.Че,защо му е на принца да състрадава на бедния,да търси неоткритото,

когато всичко си имал.Но мантрата

 ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ

се пеела от всеки в Тибет. Планината ги учела и нейната сила открила детето.

То било закърмено с тази светлина.
Защо,каква била причината да се раждат толкова търсещи в земите на тази планина.
Планините живеят извън измеренията на човешките представи, те носят духа на силата и върхът на светлината, поставена в здрава основа върху земята.
ПЛАНИНАТА  ТИБЕТ И  НЕЙНИЯТ БУДА.....кой ли ще е той?

Когато Гуатама Сидхарта още прохождал

тази сила му била основа.
  Знае ли някой за обикновения човек,

който обичал планината и Бога толкова силно,

че не пожелал да отиде на небето,

когато дошъл неговият ред

 да се присъедини към създателя.

Той останал.

И планината го приела в сърцето си,и планината се сляла с неговото сърце и ТОЙ станал планината,

 а Тя неговата същност.От тогава планината пее :

 ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ.
И сърцето на човека съградило Шамбала.

Това сърце е АВАЛОКИТЕШВАРА.
Когато бил още човек,а не само сърце,той се заклел да не постигне просветление преди всички принцове,

защото бил обикновен човек,

но открил тайна в сърцето си,която го правела различен.
Когато принцовете получили просветление и станали буди, той се замислил,че е дошъл и неговия ред

и ще наруши спокойствието на божественото присъствие в сърцето си с нещо по-различно от това,което е.

Тогава заявил,че остава тук до като и последният човек на тази земя не получи просветление.
-Нека помагам на всички същества,нека остана с тях,но ако някога се уморя от това,нека тялото ми се пръсне на хиляди парчета!
И така се успокоил.Живеел в планината и душата му цъфтяла,но щом отивал в града сърцето му се късало от състрадание кам хората.

Тогава решил да остане с тях и да познае ада в който се намират.
Тогава видял гладните същества,които изяждали храта и им причинявали болести и страдания.
"Ако можех да стана едно от тези същества,които сеят зло и да видя къде е причината да са толкова непросветени?"-казал си на ум и в този момент се озовал в ада.

Видял нечувани гледки на самоизяждащи се същества и сърцето му щяло да се пръсне.

От там се качил до сферата на гладните духове и видял безсилието и безлюбието в тези същества,

което му причинило такава болка,

че едвам се вдържал да не изгори.

Сърцето му казало,че това са съществата ,дето никога не са познали светлина и са подложени на вечни мъки и страдания.

Но все пак от самото му присъствие  се прояснило и се появила виделина.

Накои тръгнали към нея,а други в обратна посока.

 Показал пътя на много от тях,но силите му се изчерпали и когато вече му оставал последен дъх видял,

че на мястото на спасените се озовават хиляди пъти повече от тези зли същества.

Тогава изгубил сили и забравил за клетвата,която бил дал

и тялото му се пръснало на хиляди парчета,

сякаш искало да засити гладните и да познаят,

че има и друго нещо за което да се живее.
Тогава сърцето му призовало всички буди на помощ

и те се стекли от всички страни на Вселената,

за да помогнат на човека,техен брат и верен последовател.

Тогава в ада настанала снежна буря,

снежинки се сипели от вред и виела вихрушка,

която събирала разпилените парчена на човека.

И чудото станало-възстановили тялото на Авалокитешвара,но то било твърде безпомощно и го отнесли в планината.

Там го оставили и съградили храм - храмът на Шамбала.
От тогава никой не чул повече за него,

нито го видял.
Но песента на мантрата

ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ

оживявала всеки който намирал смърта си

търсейки пътя във великата планина.

Невидим лъч се издигал от сърцето на планината

и правел чудеса.
За чудесата на Шамбала говорят всички сега,

но малцина знаят за онзи

Космически Буда,

който не станал Буда,

за онова кристално сърце,

което дало светлина на ада

и открило пътя на спасението.

Онова тяло на човешкото същество,

което искало да нахрани гладните гадинки.

Онова състрадание на човешката душа,

което става път на спасителя Йисус Христос.

Така човекът научил Бог на великите неща,

а Бог научил човека да познава себе си.

Къде ли е Авалокитешвара сега?