Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03.2010 11:49 - СЪРЦЕТО НА БЯЛАТА ГЪЛЪБИЦА -2
Автор: kiarasoto Категория: Изкуство   
Прочетен: 1956 Коментари: 1 Гласове:
8



-------------------------------------------------------------------------------------------------- Някъде дълбоко в душата на конниците се носела тъжната песен на бялата гълъбица, та напомняла за онова време в степта. Те с умиление слушали и тръпнели в опиянението на великата любов.   "Соколе, мой, любими мой, ела и сянка направи ми! Стопяваме, разтваряме по тебе любовта ми! Соколе мой, любими мой, ти горе си в небето, а аз кръжа в низина и празно е сърцето. Соколе мой, любими мой, отдавам си сърцето, то с теб да бъде светлина душата ми в небето. Ела при мен и ме вземи, да бъдем с тебе двама, ела при мен и ме убий, живот без тебе няма!"   --------------------------------------------------------------------------------------------- Минали години, народът на бялата гълъбица бил почернен от робство. Светлината винаги живее в мрака. Тогава песента зазвучала от сърцето на хората. Тя разказвала за белите манастири, където светлината единственно останала да носи надежда. " В белите манастири , мале, в черните килии, там има вградена сила, мале, пазена в тъмно стаена. Кога месец изгрее, мале, кога звезди запеят от камък бял в манастира, мале, се чуе песен на мома. Не съм чул нивга до сега, мале, по ясен глас да ми говори, не съм виждал до сега, мале, жив огън без да гори. От месечина по жива, мале, бяла девица слиза, кат булка бяла девица, мале, с два черни гарвана. Тихо присяда, мале, до манастирските врати и песен тихо запява, мале, с глас меден и тъжен. Тогаз гарвани черни, мале, от ръце и бели излитат, излитат от нея, мале, и в манастира влизат. В очите и тъжни, мале,свети жива зорница, та виждам през нея, мале, гарвани влизат в килия. Гарвани влизат в килия,мале, и на монаси стаят, палят свещици, мале, на колене пред икона падат. Тя пее от вънка, мале, те вътре се молят сълзите им живи, мале, кат жива вода се стичат. За нея плачат,о мале, за бяла мома вградена, вградена, мале, в стените на белите манастири. Душата мале на мома пристига вечер по тъмно, та да си дири спасител на свободата дарител. Съдбата, мале, и дала да бъде живия огън в тези черни килии на белите манастири. Та да се сбират монаси, монаси черни гарвани, та да открият светилник, светилник, мале, спасилник. Да спаси тоя спасилник от тежко робство народа, народа на бяла мома, народа на бял гълъб. Дочули, мале, разбрали само два черни гарвана, които в гора раснали и свободата познали. Те гълъбица слушали и песен жива не дали да броди сама в гората и да си търси душата. Те и душата открили и в манастира турили огън жив от луната, също като душата. Лунният камък вградили в манастира стаили, жива икона спасили и и душа оживили. Камъкът лунен той бял е, като душата на дева, той е тъй чист и кристален от сълзица жива печален. Освободили душата, мале, на тази бяла девица да е свободна, мале, като небесна гълъбица. Сега разбирам, мале, сега песен разбирам, че тоз народ български, мале, е от бялата гълъбица. ------------------------------------------------------------------------------------------------   Соколи, ястреби, орли, пазете висините до амина. А нашта бяла гълъбица да е украса за Отца и сина!  



Гласувай:
8


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. divna8 - Браво, добре си разбрала посланието на Т АН Г - РА...
14.03.2010 00:11
Светли дни и вдъхновение от мен!!!
Само свободните ДУХОМ, могат да разбират
песента на ПТИЦИТЕ!!!
Усмивки от мен :):):)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kiarasoto
Категория: Изкуство
Прочетен: 195218
Постинги: 85
Коментари: 142
Гласове: 3938
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930