Прочетен: 1839 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.02.2010 19:36
СЛЪНЦЕТО НА ЛЮБОВТА
Някога, някога, толкова някога, колкото неизброими лета живеели само черното и бялото. Може би, защото нямало нищо друго те започнали да се привличат един към друг. И тогава станало нещо странно. Едно малко късче от черното се отделило от цялото и попаднало в бялото. То се почуствало като господар и се завъртяло така силно, че повлякло след себе си бялото, което пък от своя страна така силно потреперило, че откъснало от себе си парченце и то полетяло в бездната на черното. Тогава се случило онова, което никога до сега не беше се случвало. Пространството се променило и придобило форма. Сякаш два кръга, две сили се въртели омагьосано един с друг и образували трети, който пулсирал и трептял по неознаваем начин. Нещо ново се зараждало и започнало да се опознава. Кръгът не бил нито черен, нито бял, той станал сребрист. Колкото по силно се въртял, толкова по сияен ставал. И тогава се появила ЛЮБОВТА.
-Толкова е прекрасно всичко!- казала си ТЯ. –Иска ми се да се видя от далече! Как ли изглеждам?
- За да се видиш трябва да се отделиш –казал другия.- Ти можеш да летиш, ти можеш всичко, ще можеш да видиш и красотата си.
- Ще ми помогнеш ли да полетя?- казала ЛЮБОВТА, като пчуствала слабоста си.
- Аз също имам сила, възползвай се от мен и опознай красотата.
Тъй и станало. От сребристото кълбо излетяла златна нишка и полетяла в далечното пространство. Колко е летяла, колко далеко я е отпратила силата никой не знае, но когато вече се уморила тя отворила окото си и разбрала, че не вижда нищо друго освен светлина. Толкова силна и златна била тя, че ЛЮБОВТА се почуствала сляпа. Не минало много време и усетила самота. Тогава се свила навътре в себе си, за да си припомни коя е и от къде идва. Тогава чула песента на сърцето. Само то познавало както светлината, така и тъмнината, както бялото, така и черното. Думите се леели, златни звънчета звъняли, златни струни пеели, златни песни редели.
„Роди се златна мома, красива, ненагледна. Косите и от звезди, очите и двери вселенски. Никой не я е поглеждал, никой не я е почуствал. Сила живее в нея, непобедима, незнайна, песен се пее за нея най-чудна и омайна.
През девет небета в десето, родила се мисъл в сърцето на чудната златна девица, наречена ЛЮБОВ, хубавица. Потърсила тя огледало и силата и дало да полети като птица, в простора таз светла искрица. Така немогла да познае домът си от черно и бяло, които сърца размениха и в танц те живота стъкмиха. Обрекоха своята сила в една златна нишка най-мила, която да пази сърцето- Феникс птицата на небето.
Почуствала сърцето си ЛЮБОВТА. Отворила окото си и се видяла като огнена птица. Разтворила крилата си и започнала своя небесен танц.
Какво ли е видяла ЛЮБОВТА? Какво ли вижда Слънцето? Не се ли това най-красивото нещо във Вселената? Не се ли нарича това-ПРИРОДА, не се ли нарича ЖИВОТ, а всичко това не е ли ЛЮБОВ?
ОТВОРИ СЪРЦЕТО СИ ЗА ПЕСЕНТА НА ЛЮБОВТА!!!
2. За мъдростта на съдбата
3. Съкровище
4. За буквите и времената
5. Орфеево цвете
6. Сърцето на бялата гълъбица - 1
7. Сърцето на бялата гълъбица - 2
8. АВАЛОКИТЕШВАРА
9. Великата жена
10. Жена
11. За цифрите и светлината
12. Слънчицето на детето
13. Слънцето на любовта
14. Предсказуеми ли сме
15. Будни ли сме или бълнуваме
16. Седемструнната лира на Орфей
17. За реалните неща
18. Великият дух на България
19. Кристалът на водата зареден с думата България
20. разковничето
21. Къде е човека
22. ЕДИН Е БОГ
23. Благо - Хор
24. БЪЛГАРИЯ
25. НЕБЕСНАТА ДЪГА
26. ГРАДЪТ НА МЪДРОСТТА