Припомнете си само колко пъти в живота си ние прекрачваме такава врата.

-    1 Детето се ражда – това е първата му врата към физическата реалност.

-          2 Детето влиза в дома си

-          3 Детето излиза навън в природата

-          4 Детето отива в детска градина

-          5 Детето отива на училище

-     6 Детето е вече с отговорности за своя живот. То вече е голям човек.

-          7 Човекът сам отваря своите врати към живота и духовноста.

-          8 Човекът създава семейство

-          9 Човекът създава потомство

-          10 Човекът се вмества в обществото

-          11 Човекът търси смисъла на неговото съществуване

-          12 Човекът е достигнал края на своя биологичен часовник.

-          13 Човекът умира.

Всяка врата дава на човека нова възможност. Тя не зависи само от него. Тя е външна врата, вратата на външната същност, наречена Бог. Само 13-тата врата дава на човека мъдростта, да разбере, че всички врати са заложени в него самия, в неговия дух, който преминава във физическата реалност, за да се прибере отново в дома си облагороден и приповдигнат.

Първата врата е излизане, а 13 тата е завръщане.

Мислите ли, че с това пътят ни свършва?

Човекът е въплатен разум, ген на живота, дух на материята, която се трансформира. Дух-материя-облагороден дух-космичен дух – божествен дух.

От раждането си до смърта си човекът е преминал само стадия дух-материя-облагороден човешки  дух.

Остават му още две врати- космическата врата и божественната врата. Ако човекът не се е подготвил в живота си за този път, то той се затваря в същият кръг на превъплащението, за да се научи. Това е нещо, като да повтаряш клас в училище, но обкръжението не е същото, макар и уроците да са същите.

Нека си представим кръгът с дванадесетте дома – часовника, на който 13 тият дом е центърът, онази сила, която върти стрелките му, защото смъртта е истината на живота. Това, което знае всеки, когато се роди е че ще умре. Как мислите, знае ли детето, че ще умре? То живее пълноценно – иска, търси, преоткрива. То не се страхува от смъртта, както нито едно животно не знае за нея.

 Тогава, кое ни кара да мислим за нея? Ние виждаме смъртта със собственните си очи. Виждаме какво става с телата след смъртта и затова сме си изградили тази представа за края на живота си. Да, но този край е само в чуждите очи. Не мислите ли, че именно след смъртта се отварят другите ни очи, окото на космическия дух, отваря се новата космическа врата, през която можем да преминем. Ще останем ли в разлагащата се материя, или ще преминем в нова непозната същност? За това е нужно да бъдем подготвени, да усещаме, да обичаме, да носим разум и мъдрост за всичко съществуващо.

 До смътта е АЗ СЪМ, но след нея сме НИЕ – ВСИЧКИ – голямото семейство, фамилията, народа, човечеството, Планетата, Вселената. Ако човекът не е подготвен за тази обич към цялото, то тогава пътят му към тази реалност е преграден, той остава в гроба си, в гроба на своята самоличност, която ще се разлага по същият начин, както би могла да се въздига към необятните простори на Вселената.

Петата раса отваря вратата на храма. Храма е живот – мъдрост на съществуванието.

Човешкото тяло е храм на божественната същност на човека- душата му, която е поела пътя към божественната врата.

Човекът се различава от животинските същества по своята мисловна същност, която преминава в творческа. Да твориш, значи да създаваш. Животните създават само потомство, а човекът създава светът, в който живее. Това означава, че той е отворил  13 тата врата на своята човешка същност и е осъществил своят АЗ СЪМ. Създал е своята индивидуалност в световната система, допринесъл е нещо за нея, работи чрез нея и твори за нея.

В човешкото съзнание има един Велик предел и той се измерва от възможностите на мисълта да достига далечните пространства, както и да променя материята на живота. Този велик предел се определя чрез смъртта. Ако биологичният часовник на човека стигне до своя край, то тогава настъпва смъртта му. Но  понякога се случва и нещо друго. Отваря се тринадесетата врата, отваря се новата реалност, но когато човекът е подготвен за нея, мисълта му излиза извън предела и чрез нея се случва новораждането, зареждането на съществото с нова космическа енергия, която му дава възможност да продължи живота си, но вече същността му е друга. От консуматор той се е превърнал в творящ говорител, представил е своят индивидуален аз в космическото пространство и се е внедрил в многоизмерността на съществото си, станал е космически човек, свързал се е с космическият разум и твори за благото на всички. На физическо ниво той е осъществил оживяването на мъртвото си тяло, променил е кода си и е внедрил своят собствен код в генома на човечеството. Така новото тяло на новата раса придобива гените си посредством тези духовни учители на човечеството, станали космически разум на Планетата Земя.

 Всеки духовен гуро, учител е врата към друга реалност. Това е неговият личен приност за връзка с космическият дух.

 Планетарният АЗ СЪМ е онзи космически разум, който определя нивото на съзнанието на човека. Той е една врата, през която може да премине само готовият разум, подплатен с любов и отговорност към всичко съградено. Този космически АЗ СЪМ е наречен ЗЕВС / Закон за единност на всичко съществуващо/. Негов планетарен дом е Юпитер, най-голямата планета в Слънчената ни система.

 Тази система, в която се намира и нашата Земя е космическото тяло на БОГ/ биологично организираният геном/, осъществен физически на планетата Земя. Неговото духовно чистилище се осъществява на другите планети.

 Всяка планета е врата на духовна същност с определен космически разум, чиито закони са едни и същи, макар и предназначенията им да са с различен статут. Ако човешкият дух се е доказал чрез своят АЗ СЪМ в космическия дух, то тогава той преминава през уроците на планетарните духове, чрез които се пречиства, за да премине в своята звездна същност.

 Това се осъществява духовно, вътре в човека, чрез неговите мисли, чуства и действия. Това е предназначението на човека – да осъществи своята многоизмерност в космическото пространство. Понякога физическата връзка се прекъсва и съществото остава в космическото пространство. Такива съществя се наричат извън земни. Те се опитват да се свържат с хората по различни начини, като духовни водачи и ангели. Те вече притежават нов статут и нова мисия. Много от тези същества се свързват със световната власт, за да осъществят намеренията си. Те са с развити технологии, които продават на правителствата, за да осъществяват контрола над човечеството, защото са разбрали какви сили притежава човека, когато е цялостен в многоизмерната си същност.

 Тези извън земни също отварят врати към космическата реалност, но те не са естественни, затова са и временни. Човекът се пита защо? Защо ги има всичкте тези възможности ? Защо човекът е притиснат от всички страни ? Защо космическият разум допуска да се осъществяват силите на властта, подпомагана от извън земни?

За да се случва всичко това, означава, че човешкият дух е достигнал предела на възможностите си, за да се справи с подобни сили. Това са уроци, които дават духовна сила на съществуванието.

Разбира се страданието е един вид лечение на човешкият дух, но не е по-добър лек от вярата, надеждата и любовта, осъществени и родени от мъдростта на вековете.

Човечеството преминава вратата на новото измерение. Космическите енергии са смърт и нова сила. Ще оценим ли тази врата, която ни отваря новите възможности на космическия ни дух, или ще изгнием в мъртвото си тяло от нас зависи.