ЗА ДА УКРОТИШ СТИХИЯ, ТИ СТАНИ НАЙ ТИХ ВЕТРЕЦ

И И ПРОШЕПНИ НАЙ - НЕЖНО, ЧЕ СИ НЕЙНИЯ ТВОРЕЦ.

ЧАК ТОГАВА ЩЕ УСЕТИШ КАК ПРИРОДАТА ДОБРА

Е СЪБУДИЛА В СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА ЛЮБОВТА.

ПЕСЕН ЗА ВЯТЪРА

НАД ПРОСТОРА СЕ ИЗВИВА И НА ВОЛЯ СИЛА ЖИВА
И ПРЕПУСКА ТОЙ БЕЗПЛЪТЕН, А ГЛАСЪТ МУ Е КАТ ТЪТЕН.
БРЕЙ, ЧЕ СИЛА Е ГОЛЕМА, ДРУГИ КАТО НЕГО НЕМА.
НЕМА КОСТИ ПОТРОШЕНИ, НЕМА НОЗЕ ПРЕМАЛЕЛИ.
НОСИ СЕ КАТО СТИХИЯ, ДНЕС Е В ТИЯ, УТРЕ В ТИЯ,
НИКОЙ, НИКОГА НЕ СЛУША, ЧЕ МУ Е ДОШЛО ДО ГУША.
НО И ГУША ТОЙ СИ НЕМА, АЛА СУША Е ГОЛЕМА,
АКО СУХ МУ Е ЕЗИКА, ПАК НЕ СВИРИ МУ ЧИЛИКА.
СУША – СМЪРТ МУ Е СЪДБАТА, НЕПОЗНАХА ГО ДЕЦАТА,
НЕПОЗНАХА МУ МЕЧТАТА, НЕ ПОЗНАХА МУ ДЕЛАТА.
ЗАТОВА СЕ ТОЙ ИЗВИВА И В УРАГАН ПРЕЛИВА,
ЧЕ НОСИТЕЛ Е НА ВЛАСТ, ИМА ТОЙ УЖАСНА ПАСТ.
ТОРОНАДО СЕ НАРИЧА, ВСИЧКИ ПЪТИЩА СЪБЛИЧА.
НЯМА НИЩО ДА ГО СПРЕ, ВСИЧКО ТУК ПРЕД НЕГО МРЕ.
ЕЙ, ЗАЩО ЛИ Е ТАКА? НЯМА ЛИ СИ ТОЙ МЕЧТА ?
НЯМА ЛИ СИ ДОМ СПОКОЕН, НЯМА ЛИ СИ БРАТ ДОСТОЕН?
АКО НЯМА СИ ТОВА, ЗАТОВА Е ТАЗ СЪДБА.
ИМА ЛИ СИ ТОЙ ДУША, ИМА ЛИ СИ ТОЙ ЖЕНА ?
ЗНАМ САМОТЕН КОЙ ОСТАВА, КАТО ВЯТЪР РАЗПИЛЯВА
СВОЯТА НАДЕЖДА ГОЛА И ПРЕЧУПВА СИ ТОЙ СТВОЛА.
ЗНАМ, ЧЕ Е СВОБОДЕН ВЯТЪР, АЛА ГОНИ ЛИ ГО НЯКОЙ,
ИМА ЛИ НА ТОЗИ СВЯТ ВЯТЪРА ДА ГОНИ МЛАД.
МЛАДОСТА Е КАТО ВЯТЪР, СИЛАТА И ОТЛЕТИ,
НО ТОВА Е ЗА УРОКА, ЧЕ МЕЧТАТА НИ СТОИ.
Е, МЕЧТАТА Е КРИЛАТА, КАТО ВЯТЪРА Е ТЯ,
НО ДА МОЖЕШ ДА Я ВЪРНЕШ, ДА НЕ КАЖЕШ ОТЛЕТЯ,
ДА Я ОЖИВИШ В СИЛА, ДА И ПОДАРИШ СВЕТА,
ДА Я ПРЕКРОИШ ПО МЯРКА, ЗА ДА СИ РОДИ ДЕЦА.
ТА КОГАТО ОСТАРЕЕШ, ТИ СПОКОЕН ДА СТОИШ
И ДА КАЖЕШ ТИ НА ВОЛЯ: ВЯТЪРКО, ПОСПРИ СЕГА !!!
ВЯТЪРЪТ ЩЕ ТЕ ПОСЛУША, В МИГ ЩЕ СЕ УСПОКОИ
И ПРИ ТЕБЕ ЩЕ УТИХНЕ, СВОИТЕ ЩЕ ПОЗДРАВИ.
ЕЙ, НЕ СИ ЖИВЯЛ НАПРАЗНО, ЩОМ ТИ С ВЯТЪРА СИ СПАЛ,
ЩОМ СЪС НЕГО СИ ГОВОРИЛ И С НЕГО СИ МЕЧТАЛ.
ЧАК ТОГАВА ТИ ЩЕ ЗНАЕШ СИЛАТА НА ВЕЧНОСТА,
ДЕ ВЪВ ВЯТЪРА ЖИВЕЕ, НО СЕ РАЖДА В СВЕТА.
ВЯТЪР ВЯТЪРА ПОДХВАЩА И ЗАПОЧВА НЕЖЕН ТАНЦ
И ТАНЦУВАШ ТИ СЪС НЕГО И СИ НЕГОВА ДУША.
Е, УТИХНАЛ Е ВЕТРЕЦА И Е ОЖИВЕН ДУХЪТ
НА САМОТНИТЕ ПРОСТОРИ, НА ЗАБРАВЕНИТЕ ДНИ.
НЯМА ВЕЧЕ УРАГАНИ, НЯМА БУРИ, НЯМА СТОН,
НЯМА БОЛКА И УМОРА, ВЯТЪРЪТ Е ОЖИВЯЛ.
ОЖИВЕН Е ОТ СЪРЦЕТО НА ЧОВЕШКАТА СЪДБА,
ДЕТО КАТО БУРЕН ВЯТЪР ТЪРСИ СВОЯТА МЕЧТА.
НО КОГАТО Я ОТКРИЕ ТОЙ ОСТАВА В ТИШИНА
И ПОСРЕЩА ГО ЗОРАТА НА ЖИВОТА МЛАДОСТА.
СТАР СИ ВЕЧЕ, АЛА МЛАДОСТ НОСИ ВЯТЪРА ВЪВ ТЕБ,
ЧЕ КАКВО Е СТАРОСТ - МЛАДОСТ ЩОМ СИ ВЯТЪР ОСЪЗНАТ.
ЗНАЕШ ВЕЧЕ, ЧЕ ПРОСТОРА МОЖЕ ДА Е ТВОЯ ДОМ,
НО НЕ НОСИШ ВЕЧЕ БОЛКА - ТИ НА ВЯТЪРА СЪДБА.
ТИ ДУШАТА МУ ЗАВРЪЩАШ, СИЛАТА МУ УКРОТИ,
ЗА ДА НЯМА ВЕЧЕ БУРИ, ДА НЕ НОСИ ВЕЧЕ СМЪРТ.
И МОРЯЦИТЕ СПОКОЙНО ДА СЕ ВЪРНАТ У ДОМА
И ДЕЦАТА ДА ИГРАЯТ СРЕД УХАННИТЕ ЦВЕТЯ.
А ПЪК ТОЙ ЩЕ СЕ ПОЛЮШВА, КАТО В ШАРЕНА ДЪГА
И ЦВЕТЯТА ЩЕ ПРЕГРЪЩА, КАТО СВОИТЕ ДЕЦА.
Е, НЕ Е ЛИ ТУЙ ВЪЛШЕБСТВО, НА ЖИВОТА НИ ЦЕЛТА,
ДА НАПРАВИМ СВОЯ СИЛА НИЙ ПРИРОДАТА ДОБРА.
ТЯ Е НАШЕТО ОГЛЕДАЛО И ДУХОВНИЯ НИ СТАН,
ТЯ Е НАШАТА СИЛА ЖИВА, НЕПРЕСТАННИЯ НИ БРАН.
ЗА ДА УКРОТИШ СТИХИЯ, ТИ СТАНИ НАЙ ТИХ ВЕТРЕЦ
И И ПРОШЕПНИ НАЙ - НЕЖНО, ЧЕ СИ НЕЙНИЯ ТВОРЕЦ.
ЧАК ТОГАВА ЩЕ УСЕТИШ КАК ПРИРОДАТА ДОБРА
Е СЪБУДИЛА В СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА ЛЮБОВТА.